Мартеници, окичени на клонче за празника на Баба Марта

1 март – Честита Баба Марта!

Празнуването на Баба Марта е типично български обичай, тачен вече повече от хилядолетие. И до ден-днешен малки и големи си подаряват мартеници за здраве и берекет и окичват с тях себе си и домашните си животни. Децата от най-ранна възраст се учат да правят мартенички, като пресукват бял и червен конец, а в днешно време освен добре познатите ни Пижо и Пенда, могат да се намерят и стотици други вариации на мартенички, като всеки майстор влага в тях своята креативност. Мартениците са част от световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО. Мартенички носят още в Румъния, Молдова и Македония, макар и леко променени на вид. Тук ще се запознаем по-подробно с това кои са корените на тази традиция, какво символизира тя и защо е толкова дълбоко вкоренена в бита и културата на българина.

Легенди за произхода на мартениците

Връзването на мартениците с идването на Баба Марта е свързано с три легенди:

  • Според първата от тях, жената на хан Аспарух – Ахинора – пресукала бял и червен конец и ги завързала за крачето на лястовичка, която изпратила до своя любим, за да му предаде послание за любов и здраве. Това се случило, когато Аспарух заедно с прабългарите прекосили река Дунав и се установили в земите на Дунавската равнина. Обичаят е с езически корени и се смята за уникален за нашите земи.
  • Според втората легенда обичаят да се връзват мартеници възниква още преди появата на Аспарух. Смята се, че древните траки слагали мартеници като знак за оттеглянето на студа и възраждането на силите на природата. Легендата гласи, че дори и тракийският певец Орфей е завързвал мартеница на своята лира, а белият и червеният цвят символизирали живота и безсмъртието на човешката душа.
  • Третата легенда за появата на мартеничката по българските земи отново е свързана с пристигането на хан Аспарух и прабългарите в Дунавската равнина. Когато ханът обявил основаването на новата държава, пожелал да подсили този акт с извършването на тържествено жертвоприношение на Бог Тангра. Традицията повелявала жертвената клада да се запали с изсъхнало стръкче копър, но българите нямали такова наоколо. Точно в този момент, когато хан Аспарух бил в затруднено положение, на рамото му кацнал сокол със завързана китка копър за крачето му. Той бил изпратен от сестра му Хуба, която се сетила да изпрати на брат си китка копър, завързан с бяло конче по сокола. По пътя обаче крилото на сокола прокървило и белият вълнен конец се обагрил с неговата кръв. Благодарение на китката Аспарух успял да принесе жертвата, а кончето вързал на ръката си за здраве.

Съвременни обичаи на празника на Баба Марта – 1 март

С празника на Баба Марта – 1-ви март – се празнува изпращането на зимата. За целта на този ден е прието домакинята да подреди и почисти дома си. Така отпразнува новото начало, което предстои.

Добре познатите ни мартеници, които са символ на дълголетие, плодородие и здраве, се ползват също и за гадаене. По тях девойките могат да разберат какво ще е финансовото състояние на техния бъдещ избраник. За тази цел, щом видят първото цъфнало плодно дърво, лястовичка или щъркел, момите поставят мартеничката под камък и я оставят там за 6 месеца до настъпването на есенното равноденствие. Тогава повдигат камъка и гледат дали по мартеничката има или няма мравки. Ако по нея няма мравки, техният бъдещ съпруг ще е богат; ако по нея има мравки – ще е беден.

Обичай е хората, които искат да са здрави, да закачат мартеничката си на цъфнало дърво, а тези, които искат да се освободят от всички злини, да я хвърлят по течението на река.

Друго разпространено поверие е да изберете предварително един ден от месец март и в зависимост от това какво е времето през този ден, да разберете каква година ви предстои.

Друга символика на мартеничките гласи, че червеното е символ на кръвта и живота, а бялото е символ на щастието и чистотата. Обичай е най-възрастната жена в дома да връзва мартеничка по ръцете на децата, като така ги пази от уроки. Мартеничката участва и в селските сватби, и в издояването на първото мляко, и в събирането на билки по Еньовден.

Как честват Баба Марта в различните региони на България?

Мартеничките в Родопите се правят разноцветни, а не само в два цвята. И все пак акцентът е в червения цвят. В района на София се използват син и зелен цветове. Синият е символ на небето, а зеленият – на плодородието и здравето.

Мартенички за Баба Марта

Елементите на традиционната българска мартеничка също се различават от тези, с които сме свикнали. Това са добавянето на:

  • скилидки чесън, които според вярванията предпазват от демони и таласъми;
  • черупки от охлюви, които дават сила и здраве;
  • паричка – за берекет и благополучие;
  • мъниста – против уроки.

В представата на българите Баба Марта е жена с променлив характер, която често е ядосана. Тогава времето е студено. Когато се смее, времето става топло и слънчево. Именно затова целта на мартеничките е да разсмее Баба Марта и да докара добро време.

В района на Разград домакините мятат по един червен плат призори на 1 март на някои от плодните дръвчета в градината си, като смятат че така ще разсмеят Баба Марта.

В Троян стопанките връзват червена вълна не само на овошките, но и на рогата на добитъка си, както и по ключалките на вратите.

В района на Хасково най-старата баба в дома се облича на този ден изцяло в червено. Поверието гласи, че Баба Марта е облечена в червен сукман, носи червени чорапи и червена забрадка и ходи през посевите на хората.

Докога се носи мартеничката?

Православните носят мартеничките си от 1-ви до 9-ти март, когато е празникът на Свети 40 мъченици. Някои продължават да носят мартеничката, която са закичили на празника на Баба Марта, до 25-ти март, когато е Благовещение. Повечето хора обаче предпочитат да свалят мартеничката веднага, щом видят лястовичка, щъркел или цъфнало дръвче.