Паметник на Васил Левски

146 години от обесването на Апостола на свободата Васил Левски

На вчерашната дата – 18 февруари 2019 г. – се навършиха 146 години от обесването на признатия за най-велик българин на всички времена – националния ни герой Васил Иванов Кунчев, известен като Васил Левски – Апостола на свободата. Неговото необикновено революционно дело остава в съзнанието на българите като най-достойното, на което син на нашия народ е способен. Днес, 19 февруари, почитаме паметта на този велик човек.

Идеалите на Васил Левски

Когато се замислим за всички онези традиционни български ценности, които са съхранили народа ни през най-тъмните години на робството – честност, свободолюбивост, смелост, обич към родината, вяра – в съзнанието на всеки от нас се появява образът на човека, олицетворяващ всички тези ценности – Васил Левски. Неговият изключителен жизнен път преминава през един от най-важните периоди за българския народ – Възраждането. Няма да е никакво преувеличение, ако кажем, че Васил Левски е централна фигура в този процес. При това не просто като личност, символизираща борбата на българите за свобода, но и като герой, който предприема практически действия за реализирането на националната ни мечта.

Животът му е изпълнен с революционна дейност, подвизи и трудности, които той преодолява с една мисъл в ума си: свобода. Българският XXI-ви век е време, в което за никой не е тайна – трудно можем да открием примери за същите тези ценности, които носи Апостола. Но е хубаво всеки българин, с каквото и да се занимава, където и да е по света и както и да е минал животът му досега, поне на тази дата да си спомни делото на един човек, отдал най-ценното си – живота – за да можем днес сами да определяме съдбата си като народ.

Ранните години на Васил Левски

Васил Иванов Кунчев се ражда на 18 юли 1837 година като едно от петте деца на Гина Караиванова и Иван Кунчев Иванов в Карлово. Този регион на страната ражда множество български герои. Той учи в килийно училище и постепенно се запознава с различни занаяти основно под опеката на вуйчо си, с когото пътува. А в края на 1858 г. младият Васил е ръкоположен за дякон в Сопотския манастир. Навярно си спомняте първите думи от Вазовото стихотворение „Левски“ от стихосбирката „Епопея на забравените“: „Манастирът тесен за мойта душа е“. И действително – дяконът напуска манастира, за да се заема с много по-великото дело – свободата на българския народ.

Той напуска манастира през 1861 г. и на следващата години вече се оказва в Белград. А Сърбия по това време вече има статута на автономно княжество, регулирано от Османската империя. В Белград той се присъединява към Първата българска легия, основана от Георги Раковски. Там той има възможността да се запознае с редица български патриоти и революционни дейци. Своето прозвище – „Левски“ – той получава благодарение на храбростта си именно по време на сраженията му като част от тази легия срещу османския гарнизон в Белград. Освен това всички сме чували за легендата, че той прави „лъвски скок“, докато е бил преследван. Не след дълго обаче легията е разтурена и той се връща в България. Пътува и до Влашко, където се присъединява към четата на Панайот Хитов като знаменосец.

Организационни революционни действия на Васил Левски

През 1868 година Левски заминава за Цариград и оттам преминава в българските земи. Целта му е да обиколи територията на поробената България и да се запознае с условията за организиране на общобългарско въстание. Втората му основна цел е, разбира се, агитационна. Преминава множество български градове от всички краища на страната. След края на обиколката се връща във Влашко и се подготвя за втората обиколка.

По време на това второ пътуване той основава Вътрешната революционна организация, като нейни единици са известните Революционни комитети. Именно тази дейност и пламъкът, с който Васил Левски изгражда борбения дух на народа, му донасят голяма известност сред всички българи. Левски постепенно се превръща във вестител на надеждата за свобода. Именно по време на това пътуване, той осъзнава доколко е нужна широкомащабна революция на българите, ако искат да има успех стремежът им за свободна България. Неговите идеи предвиждат единство на българския народ в предстояща борба – независимо дали става дума за богат или беден, българин или турчин, жена или мъж. Отново си спомняме Вазовото стихотворение „Левски“:

„И всякоя възраст, класа, пол, занятье

зимаше участье в това предприятье“

Тези редове не са случайни. Левски действително не правел разлика между българите в българските земи, а това било ключово за неговата революционна идея. Дори днес, повече от 150 години по-късно, след като светът е минал през толкова промени, тези идеи звучат новаторски. Неговата представа и идеал за „чиста и свята република“ може да бъде водеща сила за България независимо от времевия период.

Гибелта на Васил Левски

Въпреки неуморната си работа и святото му дело, Васил Левски не успява да види свободна България. През 1872 година той е заловен и сетне осъден на смърт чрез обесване, което се извършва следващата година край София. Един цял народ скърби.

Смъртта му обаче не заличава неговото дело. Днес Левски е запомнен като най-великият български революционер, като причините за това са безспорни. Честността му, с която той се отнася към революционното дело, е достойна за възхищение. Умира едва на 36 години, но за толкова кратък жизнен път успява да посее семената на една революция. Герой в пълния смисъл на думата, той не се откъсва от идеалите си до самата си смърт. Храбростта му придобива легендарен облик, а огънят в сърцето му разпалва истински революционен пожар в умовете на всички българи. Което пък впоследствие помага и за Освобождението на България. Паметта му се възпява в песните на най-великите български творци. А отличаващият му се образ остава в съзнанието на българите като ярък пример за цялото величие на нашия народен дух.

Едни от най-известните изказвания не Левски, които си струва да запомним, са:

„Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само себе си.“

„Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.“ „Дела трябват, а не думи.“