Вяра, Надежда и Любов

17 септември – празник на светиците Вяра, Надежда и Любов и майка им София

17 септември е християнските празник на светиците Вяра, Надежда и Любов, а също така и на майка им – света София. Днес имен празнуват дамите с тези прекрасни имена, както и мъжете с имената Любен и Любомир. В българския език първите три имена се разбираеми по отношения на смисъла им, докато София означава мъдрост.

В различни краища на страната празникът се празнува по различен начин, но основната традиция е носенето и раздаването на питки с плодове за здраве. Това може да бъде съпроводено от пеене на песни и танцуване на хора.

История на празника на Вяра, Надежда и Любов и майка им София

Както знаят по-запознатите християни, празникът е свързан със София и нейните три дъщери. София живяла в Рим през I и II век. София е известна с това, че водела благочестив живот, отдавала живота си на добри дела, чистота и мъдрост. Тя следвала Божията воля и била благоразумна съпруга.

Трите й дъщери, Вяра, Надежда и Любов, били наречени на три християнски добродетеля. Най-голямата от тях се казвала Вяра, втората се казвала Надежда, а третата – Любов. След раждането на Любов, София остава вдовица, но успявала да се посвети на християнски начин на живот и именно така възпитавала дъщерите си. Тя ги учела да четат апостолските книги и да се молят.

Император Адриан призовава София, заедно с дъщерите й – Вяра, Надежда и Любов

Тъй като за София и дъщерите й бързо се разнесли добри думи, тези сведения стигнали до самия император на Римската империя – Адриан. Той изпратил пратеници до семейството с цел те да бъдат призовани при него в Рим. Християнската вяра все още подлежала на гонения в тези времена и когато София, Вяра, Надежда и Любов разбрали, че са повикани от императора, се хванали за ръце, за да бъдат по-силни заедно. Те били смели и се явили пред императора силни и радостни.

Разпитът на Вяра, Надежда и Любов от императора

Адриан разпитал семейството – за рода им, как се казват и каква е тяхната вяра. На въпросите му мъдро отговаряла София, тя смирено обяснила, че тя и дъщерите й са християнки. Тогава императорът се замислил и ги отпратил. Отпратил ги при известната римлянка Паладия, която имала задачата да ги наблюдава в продължение на три дни, когато трябвало отново да се явят пред императора.

Уроците на София за дъщерите ѝ

Докато те били в дома на Паладия, София разказвала на Вяра, Надежда и Любов за Христовата вяра. Тя тълкувала светлината на вярата и какъв подвиг извършват те, щом вярват. С много думи тя дала кураж на дъщерите си да продължат да вярват. Дъщерите й слушали внимателно майка си и още по-силно вярвали. Когато Адриан повторно повикал семейството след три дни, той се опитал да ги отрече от Христовата вяра. И трите дъщери обаче утвърждавали, че техният Баща е Бог и тяхната вяра е именно Христовата.

Вяра

Когато Адриан видял, че не може да склони дъщерите да се откажат от вярата, когато са заедно, той решил да ги отрече поотделно. Първа повикал Вяра и я заставил да принесе жертва в името на богиня Артемида. Когато Вяра отказала, той заповядал тя да бъде подложена на мъчения. Неговите поданици я съблекли и започнали да я бият. След това тя била подложена на изключителни мъчения, но останала непоклатима. Накрая Адриан заповядал Вяра да бъде убита. Вяра била изпълнена не със страх, а с радост, че скоро ще може да завърши своя път и да се срещне с Господа. Вяра целунала майка си и дъщерите си и се отправила към мястото, където била осъдена на смърт.

Надежда

Адриан тогава се опитал да откаже от вярата Надежда. Той се опитал да я склони, като й обещал да не бъде убита, ако се поклони пред Артемида. Надежда отказала и рекла, че тя е готова да понесе същите наказания като сестра си, с която е живяла цял живот. Надежда тогава също била подложена на нечовешки мъчения и страдания, но от лицето й усмивката не изчезвала. Адриан бил разярен и след като Надежда изтърпяла страшни мъчения и все още била жива, той заповядал да бъде убита. София тогава благословила дъщеря си, преди Надежда да бъде убита.

Любов

Най-малката от трите дъщери също била убеждавана от императора да се откаже от Христовата вяра. Адриан отново се разгневил и заповядал тя бъде подложена на страшни мъчения. Любов търпяла дори най-ужасните от тях. Тя по същия начин оживяла, запазена от Бога и след най-тежките наказания. Тя дори доброволно се подлагала на тях. София пожелала на най-малката дъщеря търпение. Тогава Адриан, още по-разгневен, наредил и Любов да бъде убита, което и станало.

София

Майката тогава погребала дъщерите си с благодарност към Бога, погребала ги на висок хълм извън града. Тя продължавала да се моли на Бога и също отишла при Него. Тя била погребана при дъщерите си. София също е почитана като светица, защото е изтърпяла ужаса да вижда мъченията, на които били подлагани нейните дъщери.

На какво е празник 17 септември?

Празникът на Вяра, Надежда и Любов и майка им София е празник на истинската християнска вяра, която не може да бъде сломена дори пред най-страшните заплахи и наказания. Имената на тези жени носят смисъла на най-големите християнски добродетели и всички с тези имена могат да се гордеят, че ги носят. Всяко едно от тези имена носи със себе си изключителна сила – несломимата вяра на всеки християнин; надеждата, която живее в сърцето на вярващия; безкрайната любов, която също трябва да бъде отдавана не само на ближните, но и на враговете ни. И накрая – мъдростта божия, която ни помага в живота и е пътеводна за всичките ни земни дела.

Столицата София празнува на този ден също своя празник. По традиция се организират концерти и различни мероприятия.