Спазване на български обичаи с танцуване на народни танци

Български обичаи и традиции – част 1

Български обичаи и традиции има много на брой и всичките са интересни и имат своя история. Освен това има изключително много регионални традиции, които носят със себе си отпечатъка на времето. Сред най-известните български традиции са кукерството, хорáта, нестинарството, сурвакането и боренето с яйца. Всяка една от тях носи българския дух през вековете и има причина до ден днешен да сме запазили тези обичаи. Много от тях дори са излезли от границите на България и са се пренесли до земите, където днес живеят етнически българи.

Кукерството – един от любимите български обичаи

Един от най-запомнящите се български обичаи е именно кукерството. Може спокойно да се твърди, че той е и един от обичаите, които чужденците познават. Счита се, че началото на този обичай може да се проследи до траките, които с кукерски маски са посрещали земеделската нова година и са вдигали празненства в чест на бог Дионисий. Това прави кукерството свързано с края на зимата и с началото на плодородните месеци.

Един от тези български обичаи, отбелязвани на различни празници

Тази традиция е запазена и до днес – кукери отбелязват Нова година, Коледа, Богоявление (или още известен като Йордановден), а в някои части на България кукерството е част и от Сирни Заговезни. Като правило, кукерите танцуват специални танци, които имат за цел прогонване на злите духове. Маските на кукерите се изработват от различни платове и конци, като конструкцията е дървена. Смисълът на маската е тя да бъде колкото се може по-страшна, за да може успешно да изплаши и пропъди злото. Като кукери се преобличат основно мъже, но нерядко има и жени.

И един от тези български обичаи, разпростиращи се и извън България

Кукерство има не само в България. То е от тези български обичаи, които са и по целия Балкански полуостров – Македония, Сърбия, Молдова, Румъния. А други форми на подобен обичай се наблюдават по целия свят.

Кукерство - един от традиционните български обичаи

Сред известните български обичаи е и танцуването на народни танци

Българските хорá са известни по цял свят. Те се преподават в различни световни танцови школи, като дори могат да се срещнат като задължителен предмет в танцувални училища в чужбина. Народните ни танци могат да бъдат бавни, но характерно си остава бързото темпо. Хорото се танцувана в кръг, като в сърбо-хърватския думата за хоро изразява именно неговия кръгов характер – „коло“.

Фолклорни области спрямо родните български обичаи

Българските народни танци варират в различните фолклорни области на България – Добруджанска, Македонска, Родопска, Северняшка, Странджанска, Тракийска и Шопска. Сред най-знаковите хора са известните на всички дунавско, дайчово, пайдушко, граовско, еленино. По стари български обичаи хора се танцуват по най-различни поводи и празници: сватби, Нова година, рождени дни. Хоро може да се танцува и от мъже, и от жени.

Характер на хората

Освен, че се отличава с веселия си характер, хорото винаги повдига настроението и побеждава умората (особено по-живите тактове). То има и мистичен характер. Смята се, че хорото може да се танцува в кръг и обратно на часовниковата стрелка, за да наподобява движението на планетите в Слънчевата система. Освен това танцът се свързвал със сливане на душата на танцуващия с природата.

Нестинарството

Друг ритуал, с който България е известна, е нестинарството. То представлява танц върху въглени, като танцуващите са боси. Този танц е зрелище за много туристи, които винаги са впечатлени от това колко дълго могат да танцуват участниците в ритуала, без да се наранят.

Като правило, нестинарите танцуват вечерта на празника на Св. св. Константин и Елена. Освен православен, празникът се счита и за огнения празник на нестинарите. Последните по традиция се обличат в червени дрехи, украсени с монети и цветя. Основният нестинарски танц се играе на площада на населеното място върху предварително подготвена жарава. Български обичаи гласят, че тя се подготвя от най-старите нестинари, които вече не участват в танцуването, но имат честта да подготвят въглените.

Нестинарство се практикува единствено в България и Северна Гърция. Обичаят се разпространява в тези региони в началото на 20 век, но има хипотези, че той съществува още от времето на траките. Интересно е да се отбележи, че подобен ритуал може да се открие в историята на Китай, Япония, арабските племена, Северна и Южна Америка, Сибир и дори по някои тихоокеански острови.

Още един от традиционните български обичаи е сурвакането

Сурвакането от своя страна е един от любимите български обичаи. Той е особено обичан от децата, които нямат търпение да получат парички или храна, след като сурвакат старите. Обичаят представлява обхождането на селище от група малчугани-сурвакари на възраст между 4 и 12 години. Те държат в ръцете си сурвачки, които са изработени от клонки и са украсени с различни сушени плодове, пуканки, вълна, прежда, кравайчета и прочие. Сурвакането става чрез леко потупване по гърба на по-старите със сурвачката и изричането на известно на всички наричане. Сурвакането се прави за здраве и дълголетие, като сурвакарите, както стана ясно, получават пари или храна за ритуала.

Традиция извън пределите на родината

Интересно е да се отбележи, че тази традиция е разпространена по всички територии, населени с българи, дори извън България. Сурвакането се практикува и от бесарабските българи в Молдова и Украйна, които са стигнали чак до централна Украйна. Преселват се там в резултат на руско-турските войни от 17 и 18 век, като вземат със себе си своите традиции и език и успешно ги запазват до днес.

Борене с яйца

Освен сурвакането, малчуганите с нетърпение очакват да боядисат яйца за Великден и да счупят яйцата на своите приятелчета на този от хубавите пролетни български обичаи. Обикновено всяко дете си изработва „бияч“ – яйце, което е победило в много битки и с лекота троши черупките на другите яйца. За да има борене, естествено, първо трябва да се боядисат яйцата. Това става по много различни начини, като основният е потапянето на яйцата в специална боя за яйца. Яйцата могат да се изрисуват със свещи или да се облепят с купешки или домашно изработени украшения. Първото яйце по традиция е червено. След боядисването, яйцата се оставят и могат да се използват за борене едва на Великден. Именно тогава настъпва любимото за всички борене, а след това и похапване на яйца.

Вижте още интересни български традиции и в част 2 по темата.