Статуя на Свети свети Кирил и Методий - създателите на славянската писменост и култура

Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост – 24 май

Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост се отбелязва като официален празник в България на 24-ти май. За много от съвременните хора празникът е поредният почивен ден. Делото, извършено от братята Кирил и Методий, обаче дава изключителни промени в хода на историята и издига на изключителна почит образованието и науката дори в тези ранни години от съществуването на страната. Макар по това време в целия съществуващ свят образованието да е било привилегия за богатите, създаването на азбуката и писмеността издига българската държава наравно с великите сили.

История на честванията на празника на българската просвета и култура и на славянската писменост

Историята на празника на българската просвета и култура и на славянската писменост възниква още през 12-ти век, но след това има само откъслечни сведения за почитането му. Според съвременната история, първото отбелязване на датата е по инициатива на общественика и писател Найден Геров и се провежда в Пловдив. Датата обаче не е познатата днес – 24-ти май, а е 11-ти май. Празникът е отбелязан в училището, носещо името на светите братя Кирил и Методий, а датата съвсем не е избрана случайно. Според църковния календар именно тогава се почитат създателите на азбуката. И до днес датата на църковния празник е запазена. Тази на официалните чествания се премества от 11-ти на 24-ти май през 1916 г., когато страната приема Григорианския календар. През 1990-та година с решение на Народното събрание празникът е обявен за официален.

Как е създадена азбуката като писменост?

Всъщност след като се приема християнството в България, цар Борис І смята, че е време страната да бъде обединена не само чрез вярата, но и чрез общата писменост. Именно затова има нужда от единна азбука, която да претвори словото в писменост и да бъде една обща за цялото население на страната. До този момент в териториите, обединени под името на България, са ползвани различни писмени знаци, характерни за всяка една от етническите групи и не на последно място – смятаните за официални по това време езици като гръцки и латински.

Всъщност създадената от братята Кирил и Методий азбука се нарича глаголица. Според запазени и до днес исторически сведения, може ясно да се види, че буквите са доста трудни за изписване и разчитане. Всъщност глаголицата, написана от Константин-Кирил Философ и неговия брат Методий, била съставена от 30 букви. 15 от тях били заимствани от гръцката азбука, а другите 15 приличали на прабългарски руни.

След като учениците им пристигат в България и с решението на цар Борис І да им възложи мисията по разпространението на азбуката и създаването на българска книжовност, се оказало, че писането на глаголицата е доста сложно. В различни сведения, свързани с живота и делото на Климент Охридски, се споменава, че по времето на Преславската книжовна школа той не е създал азбука, а е създал по-прости форми на буквите от тези в глаголицата. Той кръщава тези по-просто изписани букви “кирилица” в чест на своя учител Константин Кирил Философ. Известно време двете азбуки – кирилицата и глаголицата – се ползват заедно. След време обаче превес взема кирилицата, защото се оказала по-лесна за възприемане и писане.

Азбуката днес

Векове след делото на Кирил, Методий и техните ученици българската азбука има малко по-различен вид. Последните промени по начина на изписване на буквите са от 1945 г., когато е проведена правописна реформа. При нея са премахнати две от последните останали по-сложи букви – Е двойно и голяма носовка. Така азбуката вече е станала във вида, в който я познаваме и ползваме днес. В периода от създаването си до последната правописна реформа азбуката, създадена от Климент Охридски, претърпява множество промени. След като България пада под турско робство, лидерството в развитието на славянската книжнина поема Русия. Така във времето на Възраждането в България все още се използва старият вариант на кирилицата. Някъде към 1830-та година се приема руската гражданска азбука, която пък е много по-унифициран вариант на познатата кирилица. Разбира се, в това време в Русия се печатат и издават множество литературни произведения, което улеснило навлизането на азбуката.

Кирилицата е използвана и в Румъния до средата на 19-ти век. След това обаче по политически причини в страната е въведен изменен вид на познатата латиница.

24-ти май в Европа

Азбуката, сътворена от Кирил и Методий и по-късно разпространена от техните ученици, е основа за развитието на писмеността в някои от славянските страни в Европа. Именно затова някои от тях също почитат светите братя. В Русия празникът се отбелязва църковно и светски в съвременния си вид като празник на славянската писменост и култура от 1991 г. Преди това обаче е бил почитан само като църковен такъв.

В съседна Македония празникът също се отбелязва като ден на славянската писменост и култура. Освен в столицата Скопие, паметници на Кирил и Методий и техните ученици Климент и Наум има и в Охрид. В града също така се съхраняват мощите на основателя на Охридската книжовна школа – Климент, освен него – и на Наум.

Чехия също почита светите братя. Това става на 5-ти юли и страната чества официалния празник Ден на славянските апостоли Кирил и Методий. Именно на територията на сегашната държава Чехия се намирала Великоморавия. Мястото на столицата на страната днес се намира недалеч от съвременния град Бърно. На 5-ти юли множество хора се стичат при старинните останки на манастир, който бележи мястото на старата столица. Там те отдават почит на създателите на славянската азбука и писменост.

Днес дори в Румъния датата 24 май е обявена за Ден на българския език.