Димитровден и църквата Св. Димитър във Велико Търново

Какви са традициите на Димитровден?

Един от любимите български светци е свети Димитър, чийто ден – Димитровден – се празнува всяка година на 26-ти октомври. Тогава имен ден имат Димитър, Драган, Димо, Митко, Димитрина, Драганка, Димка и други производни на Димитър имена. Също като свети Георги Победоносец, Димитър е изобразен, яздещ на кон и убиващ антихриста.

Кой е свети Димитър, в чест на когото се празнува Димитровден?

Димитър Мироточиви е роден в град Солун през 3-ти век, когато градът е бил управляван от баща му. Димитър наследява поста на баща си след неговата смърт и е изключително обичан и почитан от местните жители. Само че Димитър проповядва християнството, което не се харесва на император Галерий и не след дълго той заповядва управителят на Солун да бъде уловен и хвърлен в тъмница. Димитър умира като мъченик по време на молитва, когато войници нахлуват в килията му и го пробождат с копие. Той е умъртвен, преди делото му да бъде разгледано в съда. След смъртта му той е провъзгласен за мъченик на вярата и светец. Свети Димитър става и покровител на град Солун.

Предания, свързани със свети Димитър

Преданието за братята близнаци

Едно предание представя свети Димитър и свети Георги като близнаци. Дошло време братята да се разделят и да тръгнат всеки по своя път, но преди това Георги казал на Димитър, че ще разбере за гибелта му, ако види от стряха да капе кръв. След известно време Димитър видял този знак и разбрал, че брат му е убит. Тръгнал да търси брат си, който бил изяден от ламя. Димитър притиснал ламята и тя била принудена да му предаде душата на брат му. Двамата братя близнаци яхнали конете си и отишли на небето, след което си поделили годината – зимата била отредена на свети Димитър, а лятото – на свети Георги.

Преданието за запалената Света гора

Друго предание гласи, че свети Димитър и неговият брат Георги запалили Света гора, заедно с манастирите. За наказание братята били хвърлени на морското дъно за цели три години. След като техните лели – света Неделя и света Петка – се молили на Богородица и на Господ за тях, те били пуснати на свобода. Според една народна песен след палежа на Света гора Димитър бил заточен в ада и на земята паднала сурова зима. След като лелите му се застъпили за него пред Божията майка, свети Димитър бил освободен от ада и тогава на земята настъпила пролетта.

Още вярвания относно свети Димитър и Димитровден

Според народните представи свети Димитър язди на кон с брадва в ръце, от която вали сняг и той поставя началото на студа и зимата. Съботата, която предхожда Димитровден, се нарича Димитровска задушница. На нея се раздават питки и жито за помен.

В някои райони на България 26 октомври – денят на св. Димитър – е известен като „разпус“, което означава, че до този ден всеки по традиция трябва да върне заемите си, ако има такива, или на него да му върнат борчовете, които са му взели. Интересно е да се отбележи, че периодът от Димитровден до Никулден се нарича Сиромашко лято.

Какви ястия се приготвят за Димитровден?

В много краища на страната за Димитровден се организират събори. А когато семействата се събират да празнуват около масата, на трапезата трябва задължително да присъстват следните ястия: пиле яхния, курбан от овче месо, пита с ябълки заедно с печени ябълки и печена тиква, гювеч и варена царевица.

Народни обичаи при празнуването на Димитровден

На Димитровден според българските традиции на строежите трябва да се наемат нови работници, които заедно със стопаните на къщата да извършат оброк в чест на св. Димитър. За целта избират най-охранявания овен, който да бъде принесен за курбан. На рогата му се набождат позлатени ябълки, които служат за украса на жертвата. Всички присъстващи се покланят на овена и празнуват през целия ден на фона на музика. На следващия ден отново ги чака усилена работа.

Периодът около Димитровден се считал за време, когато строежите на нови къщи трябва да приключат. Майсторите благославяли новия дом с берекет и здраве, а неговите стопани давали подаръци на строителите. Когато домът е готов, традицията повелява стопаните да заколят бял овен за освещаване на дома и да поканят цялото село на угощение, на което трябва да присъстват и майсторите. Ето защо Димитровден се счита за празник на строителите.

Интересно е да се отбележи, че веднага след Димитровден започват мишите празници, а подготовката за тях стартира още на 26 октомври. През мишите празници не се извършва никаква домакинска работа, за да не се разсърдят мишките и да не изядат събраната през лятото зимнина. На мишите празници също така не се готви, не се плете, преде, тъче или шие. За да не видят мишките храната, очите им трябва да се замажат, като за целта праговете на къщата, ъглите, кошовете и хамбара се замазват с кал.

Счита се, че от Димитровден нататък може да завали първият сняг, защото свети Димитър приспива природата. Това кара стопаните да приберат ралата и инструментите си под стрехите и да подредят дървата за огрев на сухо.

Гадаене на Димитровден

Гадаене по първия пристигнал гост

На празника Димитровден хората правят гадания, с които да разберат каква година ги чака. На този ден се следи кой пръв ще почука на вратата и ще прекрачи прага на къщата. По така-наречения „полазник“ и най-вече по имотното му състояние се гадае дали къщата ще има берекет и благоденствие или напротив – ще осиромашее.

Гадаене по луната

Друга поличба е гадаенето по луната. Ако в деня на празника луната е пълна, това означава, че годината ще носи берекет, през зимата ще има много сняг, посевите ще са на топло, а кошерите – пълни с мед.

Гадаене по добитъка

Друго гадаене се осъществявало при наблюдаване на поведението на добитъка. Ако на този ден животните се връщат със сламки в уста от паша, това означава, че зимата ще бъде тежка и люта. Ако овцете на Димитровден лежат отделно, зимата ще бъде мека и топла, но ако са скупчени на едно място – значи предстоящата зима ще е люта и студена.