Украсена елха в апартамент на Коледа с подаръци пред нея

Коледа – традиции и обичаи в България

Коледа е един от празниците, които все по-често свързваме с материалното – купуване на подаръци, празнуване извън дома и други комерсиални и модерни неща. Малко на заден план остават основите на празника и зачитането на традициите, които са вплетени в него. Подобно на много други обичаи и вярвания в страната и тук присъстват в немалка степен ритуали и обреди, наследени от езическата епоха. Какви традиции има в страната, към които е добре да се придържаме, за да можем да запазим духовната част на празника? Не, Дядо Коледа и новият телевизор, не са от типичните български традиции. Но пък не са лошо допълнение към празника.

Трапезата

Традиционно трапезата на Бъдни вечер се състои от постни ястия с нечетен брой. Поставят се традиционни за страната храни и ястия – това е обичай, който е останал от векове. Все пак преди столетия не са имали супермаркети, а храната за Бъдни вечер и Коледа е била това, което семейството си произведе само – ошав от сушени плодове, зърнени храни – боб, варено жито, питка. Всичко, което днес се поставя на трапезата, е било онова, което хората са имали на разположение от собствените си градини. Най-възрастният мъж в семейството произнася молитва и отчупва и дава по парче от обредната питка на всички членове на фамилията, които присъстват на масата, като започва от най-старите. На някои места на трапезата трябва да присъства и вино, но задължително червено. Както и в други религиозни обичаи, то символизира кръвта на Исус Христос и затова се поставя на трапезата.

Бъдникът за Коледа

Бъдникът е специално дърво, което се поставя в огнището в нощта срещу Коледа. Обикновено е дебело и голямо парче, често от дъб или круша. Според това как гори в огнището, се гадае каква ще бъде годината – ако огънят е буен и пръска много искри, идната година ще бъде плодородна и богата.

Задължително е дървото, избрано за бъдник, да бъде голямо и дебело. То ще поддържа огъня в къщата през цялата нощ. Обичайно трапезата е грижа на жените, но мъжете също имат определени роли при подготовката за празника. Така например избирането и подготовката на бъдника е именно задача на стопанина. Той трябва да го донесе на рамо, за да не докосва земята, да го подготви и след това да го запали. На сутринта огънят трябва да се загаси с вино. Ако има неизгорели части, те могат да се използват за направа на кръстчета или да се вградят в ралото – това е символ на плодородието и селския труд. Пепелта също се разпръсква из нивите за плодородие, а може да се използва и за лечебни цели.

Прасето на Коледа

С извинение към всички, които не са почитатели на свинското месо. Старата българска традиция казва, че в деня на 25-ти декември – точно на Коледа – се коли специално угояваното за празника прасе. А след това – то логично се хапва. Тъй като в днешно време прасетата са по-скоро „запазени“ за селата, отколкото за градовете, може да спазите традицията и да си сготвите свинско за коледния обяд, купено от магазина.

Редът на прасенцето не е случаен. Преди коледния ден се спазва строг пост в продължение на 40 дни, в които месо не се яде. Така че ако се пренесете във време, в което основната храна е била хлябът, то свинското си е било истинска мечта след повече от месец постене.

Названията

На много места Коледа се нарича и с други имена, които вече почти не се използват поради различни причини. Така например Бъдни вечер се нарича още Малка Коледа или Бъдник. Празниците за раждането на Бог започват още тогава, като продължават три дни.

Вторият ден е Голяма Коледа или Божич. Наименованието е запазено на някои места в страната и все още много от старите хора го наричат именно така.

Коледуването

Традицията задължително включва и посещение на коледари. Коледуването се извършва през нощта между Бъдни вечер и сутринта на Коледа. Според вярванията тогава излизат редица свръхестествени същества като караконджули, вампири, таласъми. Останало от древните езически традиции е вярването, че коледарите имат силата да изгонят всички зли духове и именно затова те преминават през тъмната част на денонощието от къща на къща.

Песните им наричат за здраве и берекет, а стопаните ги посрещат и ги даряват. Има различни песни, които се изпълняват при коледуване, но всички те са посветени на наричането за здраве и берекет през новата година. Във времето, когато страната е била все още силно аграрно развита, Коледа се е падала в средата на зимата и тепърва е предстояло да започне новата земеделска година.

Обичайно е домакините да даряват коледарите с т.нар. „колаче“. Това е вид тестено изделие, което се прави от брашно, като се оформя в кръг с дупка по средата. Често се поставя върху коледарката – специална тояга, която коледарите носят, когато обикалят по къщите. Традиционното облекло на коледарите включва дебели и топли ямурлуци – специални дрехи, произвеждани ръчно от вълна и козина по отдавна забравена технология. Целта им е да пазят от студ и дъжд, като в миналото са били традиционни дрехи за пастири и овчари. Днес са останали само като символ на традицията при различни обреди.

Пожелайте си нещо за Коледа

Базирайки се на традицията, се вярва, че в нощта срещу Коледа небето се отваря и се изпълняват най-съкровените желания. Това е времето, в което може да поискате нещо от сърце и да го получите. Дори да не ви се вярва сега, ако искате нещо наистина от сърце, може и да се сбъдне.

Подаръци за Коледа