Цъфнали жълти нарциси на Лазаровден

Лазаровден – кой празнува днес и какви са традициите на този ден?

Лазаровден е един от най-големите християнски празници и носи името на Свети Лазар, брат на Марта и Мария-Магдалина. Той е бил приятел на Иисус Христос,  който го връща от мъртвите четири дни след смъртта му с известните си думи “Лазаре, излез навън!“. Именно след това събитие народът на Йерусалим започва да вярва, че Иисус е Месията, когото те очакват толкова дълго и именно затова на следващия ден, Цветница, те го посрещат тържествено с палмови клонки, докато той влиза в града на магаре. Според вярванията Лазар живее 30 години след това и става епископ на гр. Китон. Името Лазар съответно е символ на здраве и сила и е почитано име в християнската традиция.

Кога се отбелязва Лазаровден?

Месията връща Лазар от мъртвите 8 дни преди своето възкръсване. Съответно Лазаровден се празнува 8 дни преди Великден – винаги в събота.

Традицията в България

На Лазаровден млади девойки, наречени лазарки, обикновено на възраст от 6 до 12 години, се обличат в традиционни български носии и берат цветя и върбови клони, от които оплитат венци на следващия ден. Те се събират на групи от 5 до 7 девойки, като повечето от тях пеят, останалите танцуват, а една от тях води групата. Следващият ден е Цветница и тогава те ще пуснат венците по реката, за да видят чий венец ще стигне най-далеч. Девойката, чийто венец стигне най-далеч, става „кума“.

В някои части на България ролите не се ограничават до танцуващи, пеещи и една водеща мома. Съществуват още „Лазарова булка“ и „боенек“, като първата е обикновено по-малко момиченце, а последната е девойка, която се преоблича като мъж и носи тояга в ръка.

На Лазаровден девойките обикалят домовете и пеят лазарски песни за здраве, щастие и берекет, плодородие, благоденствие, но могат да включват и любовни мотиви. По традиция лазарките обхождат къщите от обяд и пеят по една песен за всеки член от семейството и играят хоро. Посрещат ги обикновено с яйца, монети и други подаръци, които сетне лазарките си поделят. Както най-вероятно сте чували, на Лазаровден момците са искали ръката на своите избраници.

Празникът предвещава пролетта и винаги се очаква с нетърпение от неомъжените девойки, тъй като някога се е вярвало, че девойка, която не е лазарувала, нямало да се омъжи. Върбовите клонки, които се използват за украсяване на вратите на Цветница, се откъсват именно на Лазаровден.

Подготовка на девойките

Момите шият носиите си още месец преди празника и групичките се формират отрано. Освен това от лазарките се очаква да научат песните. Сутринта на Лазаровден девойките си поделят селото, за да не попаднат в една и съща къща два пъти. Между другото, песните, които девойките пеели на този ден, били забранени за пеене на който и да е следващ ден. Девойките можели да очакват, че момък ще им поиска ръката на този ден, защото както споменахме, освен празник на плодородието, в българската традиция това е и празник на самите моми. В този ден се очаквало те да бъдат харесани и да се превърнат в моми за омъжване. В българския народен календар това е жизнерадостен и традиционно „женски“ празник. С песните и танците помагат вече лазарували жени.

По-малко известни поверия

Както вече прочетохте, Лазаровден може да се смята за празник на девойките. На този ден на тях е позволено „официално“ да се превърнат в моми за женене и им се позволявало да си сресват косите като възрастни жени, да носят дрехи за възрастни жени, да носят венец на главата си и да окичват дрехите си. Може дори да се каже, че от този ден им било позволено да любят. Дрехите, които лазарките обличат в празничния ден, зависят от региона. Премените им трябвало да символизират този женитбен аспект на празника.

Народни поверия, свързани с празника

Както обикновено се получава при християнските празници, с Лазаровден също са свързани и редица нехристиянски поверия. Например хората вярвали, че песните, изпети на този празник, отпращали зимата и приветствали пролетта. На яйцата, които девойките получавали, можело да се правят гадания. Това се дължи на факта, че Лазаровден се пада в дните, когато някога народът вярвал, че природата се преражда. Оттук идва свързването и възприемането на Лазаровден и като празник на горите и нивите в българската традиция. Като другата връзка с прераждането на природата и лазаруването може да се тълкува символичното превръщане на девойката от дете в жена.

Като цяло не следва да асоциираме празника само и единствено с християнския му аспект, тъй като той е тясно свързан и преплетен с редица народни поверия. Концепцията за прераждането и възкръсването са сходни. В Библията възкръсва Лазар, като се вярва, че целта на неговата смърт е именно възкръсването, за да повярва народът, че именно Иисус е Месията. А в българската традиция се прераждат природата, за да започне новият цикъл на плодородие, и девойката, за да може тя да стане жена и да се омъжи. Тук виждаме често срещаното сравнение на жената с природата, която „избира“ мъжа и движи цикъла на живота и смъртта.

Църквата и Лазаровден по света

Българската православна църква отбелязва деня с празнична литургия, която е в чест на възкресението на Свети Лазар, като едновременно с това се почита паметта и на Свети мъченик Лазар Български. Както споменахме, именно на този ден се кършат върбовите клонки за Цветница, а през нощта се извършва тяхното освещаване със светена вода. В Сърбия към върбовите клонки се закачват малки камбанки. Руснаците на този ден готвят рибни ястия, блини от елда. Гагаузите изпълняват същия обичай с лазаруването, както българите. Гърците по традиция пекат лазаракиа от сладко тесто.

Имени дни

Имен ден на Лазаровден празнуват Лазар, Лазарка, Лазарин, Лазаринка. Да им е честито името!