Мъжкото хоро в Тунджа и традициите на Йордановден и Ивановден

Мъжкото хоро и традициите на Йордановден и Ивановден

С настъпването на новата година идват и едни от най-почитаните църковни празници. Йорданов и Ивановден са тясно свързани с Рождество Христово. В някои страни, които спазват стария Юлиански календар като Русия например, Рождество Христово, Йордановден и Ивановден се празнуват на други дати. В България, където се използва Григорианският календар от 1916г., датите на празниците са добре известни – 25-ти декември, 6-ти януари и 7-ми януари.  В България има редица традиции свързани и с двата празника и, разбира се, много именици.  Според старите поверия, когато все още календарът е бил Юлианският, се е смятало, че двата празника са в средата на зимата – 19-ти и 20-ти януари.

Йордановден и Ивановден са един от най-почитаните празници в страната като цяло. Освен многото именици, които празнуват на тези два дни, тогава се случва и едно изключително събитие – „кръсти“ се специална светена вода, която помага при различни проблеми. Наред с това на тези дни се гадае и каква ще бъде годината. В различни части на България се изпълняват традиционни обреди и ритуали. Един от най-важните и изпълнявани навсякъде е ваденето на кръста от водата. Свещеникът хвърля кръста във водите на река, езеро, море или друг водоем, а човекът, който го извади, се смята, че ще бъде здрав и щастлив през цялата година. Не трябва да забравяме и мъжкото хоро в ледените води на Тунджа.

Мъжкото хоро в Калофер

Има една изключително типична за Калофер традиция – мъжкото хоро в ледените води на Тунджа. Ритуалът се прави единствено и само в деня на Богоявление (6-ти януари). Началото на традицията е някъде по време на Османското владичество в страната. Днес традицията продължава да се спазва. Хиляди хора, пременени в народни носии танцуват в ледените води на река Тунджа, която минава през града. В последните години традицията на мъжкото хоро на Йордановден придоби огромна популярност. За времето на провеждане на ритуала в Калофер се стичат хиляди хора. По данни от местните власти рекордът за мащабност на мъжкото хоро засега е 15 хиляди участници.

Хорото се танцува под съпровод от народна музика с присъствието на традиционни музикални инструменти като тъпани и гайда. Отново според местната традиция разпятието на хорото се носи от най-малкия участник в ритуала. Нарича се още „мъжко хоро“, защото се танцува само от мъже. В последните години освен местни хора, участие в мъжкото хоро вземат и гости на празника. Местната управа има намерение да кандидатства с този обичай за включване в списъка на културното наследство на ЮНЕСКО.

Традиции на Йордановден

Мъжкото хоро в ледените води на Тунджа не е единственото специфично за Йордановден. Празникът е известен на различни места в страната и като Водици или Водокръщи. В основата на тези имена е залегнала идеята на празника, свързана с кръщението на Иисус Христос от Йоан Кръстител. Според преданието то е извършено във водите на река Йордан. Другото име, с което е известен денят, е Богоявление. То идва от старобългарски език и означава Явление на Бог. Има различни поверия, които са базирани на това дали е замръзнал кръстът, хвърлен във водата и какво ще е времето. И при двата случая – ако е студено и кръстът е замръзнал, се счита, че годината ще бъде плодородна и здрава. Има още едно вярване, което е във връзка с празника. Според него в нощта срещу Богоявление небето се отваря и всеки може да отправи своите молитви и желания към Бога.

Хвърляне на кръста във водата

Освен мъжкото хоро в ледените води на Тунджа има и още една много интересна традиция, свързана с потапяне в студена вода. Това е ваденето на кръста от водата. Този ритуал се извършва във всички области, в които има водоеми. В морските градове кръстът се хвърля в морето, в другите части – в язовири, реки, езера. Счита се, че участникът, извадил кръста от ледените води,  ще бъде здрав и щастлив през цялата година. Въпреки минусовите температури на въздуха и водата много ентусиасти скачат, за да хванат кръста. С изваждането на кръста от водата започва другата част от церемонията, в която свещеникът, водещ литургията, прави Велик водосвет. Счита се, че водата има лечебни свойства и трябва всеки, който има нужда, да си вземе от нея. Тя трябва да бъде държана отделно, да не се смесва с други води и да се прилага само при специални поводи.

Счита се, че именно от ритуалните измивания на този ден тръгва обичаят имениците да бъдат мокрени или „къпани“. Това се прави като пожелание за здраве, без значение от това по кое време на годината се празнува именият ден.

В много райони, и особено в по-малките населени места, има традиция местният свещеник да обикаля къщите на хората и да ръси с вода за здраве всички в дома.

Традиции за Ивановден

Празникът се чества на 7-ми януари по нов стил и на 20-ти по стар. Посветен е на свети Йоан Кръстител. В България по последни данни на този празник имен ден имат повече от 300 хиляди души. Свети Йоан Кръстител е считан за покровител на връзката между кумове и младоженци. В тази връзка във всяка част на България има разнообразни ритуали, които се изпълняват именно на този ден. Къпането на младоженците от кума или кумата е един от тях. Обредното къпане от Йордановден следва и на следващия ден. Прието е младоженците да посетят кумовете си и на трапезата да има месо и вино.

В някои части на страната обикалят кукери, които са наричани още „луди булки“. В местата, където това е традиция, в групата има персонажи, маскирани като булка, младоженец, поп, мечка. Един от обредите, които са били спазвани в миналото, е групата да посещава първо имениците и да извършва ритуално „къпане“ на празнуващите.

Прочистване от зли духове

Посещението на кукерите по домовете се прави и на 7-ми януари, както е прието според настоящия календар и на 20-ти януари, когато е старият стил на празнуване. В различните части на България се почитат и двата дни, като на места маскираните групи посещават къщите на новата дата, а на други – на старата. Някои от поверията за празника са свързани именно с неговото празнуване по стар стил. Тъй като датата е била в средата на студените дни, честването на празника  и посещението на кукерите е било своеобразен сигнал, че зимата трябва да си тръгва и идва ред на новото начало. Разбира се, традицията е свързана неизменно с поверията за изгонването на злините и донасянето на здраве и плодородие.

Камилата в Ловешко

Ловешкото село Йоглав е дом на една много интересна традиция, провеждана на Ивановден. Обичаят е много подобен на кукерите, но в групата има направена от местните камила. Животното е измайсторено от подръчни материали като основно се използват чул и дърво. Обичаят е изключително стар и датира от повече от 500 години – някъде около основаването на селището. Предава се с поколенията и се чества на 20-ти януари. Изпълняваната от цялата група постановка е изпълнена с много шеги и забавни моменти, а всичко завършва с хоро на площада.

Време за традиции

България е малка държава, но има много и разнообразни традиции. Само в началото на годината могат да бъдат видяни толкова много. Мъжкото хоро в ледените води на Тунджа, ваденето на кръста от студените води на Черно море и всякакви други водоеми, къпането на младоженците и прочистването от зли духове са малка част от красивите български традиции. А тези традиции са нещо, което трябва да запазим, тъй като в техния дух живее и нашата любима родина България.