Освобождението на България и българския трибагреник

Освобождението на България – Национален празник 3 март

Денят 3 март е паметна дата в българската история. Тогава е подписан мирният договор в Сан Стефано, който слага край на Руско-турската война от периода 1877 г. – 1878 г. и установява занапред съществуването на независимата българска държава като такава. Това става възможно след изключително ожесточени бойни действия, в които се включват много българи като опълченци. В този договор освен обявяване на Освобождението на България, са описани и териториалните граници на бъдещата българска държава. В редовете по-долу ще намерите още интересни факти за събитието.

Сан Стефано в Турция и България

Историческото място, което тогава е носело името Сан Стефано, днес се нарича Йешилкьой. Това е квартал на турския мегаполис Истанбул. Село със същото име има и в България и се намира на територията на община Карнобат. Селото носи това име от 1934 г., като не е съвсем ясно кой и защо е предложил това да бъде наименованието му.

Датата на подписването на споразумението, с което се обявява Освобождението на България

Преговорите между Русия и Османската империя започват на 13-ти февруари и завършват на 19-ти същия месец. Така датата, на която е подписан мирният договор и е оповестено официално Освобождението на България, всъщност е 19-ти февруари. След преминаването от юлианския към григорианския календар – датата се променя и става добре известната сега – 3-ти март.

Първото честване на празника

За първи път денят на Освобождението на България е отбелязан в старата столица – Велико Търново – още на следващата година – 1879 г. Службата е водена от митрополит Антим І, който по това време е и Председател на Учредителното събрание. През 1880 г. празникът се чества за първи път в София, като е посветен на възкачването на престола на руския император Александър II, известен в България още като цар Освободител. Осем години по-късно денят се отбелязва официално като национален празник и Ден на Освобождението на България. Честванията на деня на Освобождението са прекратени след 9-ти септември 1944 г. и подновени през 1978 г.

Берлинският конгрес

След като предварително са договорени границите на новата държава България със Санстефанския договор, Берлинският конгрес драстично променя начертаната вече карта. Така новата държава в Европа се простира само в териториите между река Дунав, Стара планина и включва територията на т.нар. Софийски санджак. Това е драстично изменение на предварителните планове за територията на страната, определени от първия подписан мирен договор. Въпреки многото негативни решения на конгреса, страната печели най-важното за всеки един народ – получава своята свобода и правото да съществува на световната карта. Освен статута и границите на България, на този конгрес са определени територията на автономната област Източна Румелия, както и тези на Сърбия, Румъния и Черна гора.

Опълченците – символ на борбата за Освобождението на България

Опълченците са едни от героите на войната между Русия и Османската империя. Тяхната роля е както в преките боеве, така и в поддържането на духа на войниците. Опълчението е създадено като организация под контрола на руските военни. Преди началото на войната организацията на опълченците наброява 7400 души. Ръководител на опълченците е генерал-майор Николай Столетов. В самото начало на съществуването на организацията опълченците са изпълнявали основно помощни функции.

Шипка - емблематично място в борбите за Освобождението на България

Въпреки това именно тези отряди са в челните редици на една от най-паметните и често описвани като изключително кървави битки – като тази при връх Шипка. Храбростта, смелостта и жертвоготовността, с която се бият опълченците, е изключително вдъхновяваща. Те не са истинска редова армия, но се събират под знамената на руската армия, за да служат на по-велика цел – освобождението на родината си. В символ на опълченците се превръща Самарското знаме, което се пази и до днес в Историческия музей в София. Самото знаме е изработено в едноименния руски град – Самара – от монахини и е предадено на българските опълченци от специална делегация. Събитието се случва в румънския град Плоещ, където в този момент се намира формированието.

След като войната вече е приключила, Опълчението е преименувано в Българска земска войска.

В течение на годините след Освобождението от редиците опълченци излизат много военни и политици. Част от тях след това вземат участие в Сръбско-българската война, Съединението с Източна Румелия и Първата световна война.

С храбростта и изключително забележителното си участие във войната, Опълчението се утвърждава като синоним на изключително високи войнски добродетели. На героите от организацията е посветена и прочутата ода на поета Иван Вазов – „Опълченците на Шипка“.

3 март винаги ще бъде изключителна дата от историята на България. Това е датата, на която честваме появяването ни отново на политическата карта на света, постигайки своята свобода след 5-вековно робство. Честит национален празник!