Заснежено дърво на Ивановден с окачен български флаг на него

Традиции и обичаи на Ивановден

Ивановден е следващият от поредицата важни дати, с които стартира новата година. По стар стил празникът, заедно с Йордановден, бележат средата на зимата. Тогава обикновено времето е било най-студено и с най-много сняг. Ако на Йордановден се празнува кръщението на Исус Христос в река Йордан от Йоан Кръстител, то на Ивановден се почита самият Йоан Кръстител. Светецът е наричан още „Предтеча“, заради това че по време на своите проповеди е подготвял хората за идването на Спасителя. Ивановден задържа мястото си в класацията като празникът с най-много именици. Докато на Йордановден има много традиции свързани с мъжете, то на Ивановден обредите са свързани с … жените.

Отбелязване за Ивановден

Датировката на празника Ивановден е 7-ми януари по нов стил и 20-ти януари по стар.  По различни данни от статистиката в този ден имениците са над 300 хил. души, което си е доста хора. Неслучайно Богдана Карадочева посвети песен на всички Ивановци. Според вярванията Йоан Кръстител е покровител на кумството или иначе казано на връзката между младоженците и кумовете.

Йоан Кръстител – покровител на кумството

На различи места в страната традицията на кумството е свързана с къпането на младоженците от страна на кумовете. Ритуалът се отнася до двойките, които са сключили брак през изминалата година. На някои места този ритуал се нарича „Къпанки“ и се прави и до днес.  Според традицията, останала и до днес, редно е младоженците да гостуват на кумовете си, като на трапезата има месо и вино. Виното тук, както и в повечето случаи, се асоциира с кръвта и кръвната връзка. Трапезата на празника включва както зърнени храни, така и месни като луканка, кървавица и свинско месо. Редно е да се постави и баница. Традицията на Ивановден казва, че кумът, който е венчал младото семейство, го посреща със специално направена за целта питка. Тя има строго определена украса от сушени плодове, захаросани ябълки, босилек и здравец.

Краят на коледното празнуване

Традициите казват, че на Ивановден идва краят на коледното празнуване, започнало много по-рано – някъде около Игнажден и Бъдни вечер. По това време идва краят и на обикалянето на маскираните дружини. В районите, където традициите продължават да съществуват в близък до оригиналния си вид, водачът на дружината бива изкъпван от другарите си и след това трябва да бъде домакин на почерпката. Базирайки се на запазени традиции, в деня на свети Йоан Кръстител се прави ритуално къпане първо на всички именици, които празнуват в този ден. Тъй като според българските традиции е прието на имен ден да не се канят гости, в миналото се  е считало за нещастие, ако никой не посети именик, който празнува на Ивановден.

Прочистване от злите духове на Ивановден

Според залегналите в традициите вярвания, кукерите може да посещават домовете и на Ивановден, което е 7-ми януари. На някои места в страната, в опит да съживят старите традиции, се налага празнуване и по стар стил на 20-ти януари, като обикновено се изпълняват различни типично местни ритуали. Ето защо през последните години все по-често традициите в различните части на страната се променят и на датата по стар стил също се появяват маскираните групи, традиционни за празника. Разбира се, както се полага, те посещават домовете на хората и извършват определените действия за прогонване на злите сили и духове.

Старата дата на Ивановден е била в средата на зимата, което пък значи, че земеделската година е била в почивния си период. С настъпването на Ивановден обаче, хората са опитвали да намекнат на зимата, че й е време да си ходи. Време й е да дава път на топлата и приятна пролет и на новото начало във всичко. Както във всички поверия в периода около празниците и на този ден кукерските обреди и изгонването на духовете е свързано с пожелания и наричане за плодородие, берекет и здраве в предстоящата година.

Женски водици

Денят на Йоан Кръстител е известен на места още и като Женски водици. Йордановден носи името Мъжки водици, заради обредите свързани с вода, в които участват мъже. На Ивановден обаче подобни обреди се извършват от жени, откъдето идва и името на деня. Традиционно е прието ергените да къпят момите, като е най-добре ритуалът да бъде извършен в течаща вода. Запазените традиции казват, че именно на този празник жените носят жива вода от „къпани“ реки и с нея поръсват за здраве и благоденствие. Счита се, че тези жени, които не се страхуват на празника да влязат в ледените води, ще родят здраво поколение. На различи места в страната са запазени обичаи, според които във водите на реката, които са близо до ледени, се играе мокро хоро, което е подобно на леденото мъжко хоро, но се танцува само от жени.

Побратимяването на Ивановден

Според други запазени отколешни традиции, в деня на свети Йоан Кръстител се извършват ритуалите по побратимяването. В различните райони на страната обредът се извършва по типични за мястото начини. Най-общо казано желаещите да станат побратими, си ходят на гости, започвайки в ред от най-възрастния. При посещението на всяка къща на Ивановден се иска благословията на майката на момчето. Майките от своя страна даряват побратимите с китки, вързани с червен конец и паричка. Това са символи, които пожелават здраво и дълго като вечността приятелство.