Индекс на потребителските цени, представен като растящи стълбове с монети, с които може да се закупят еднакви продукти

Какво е индекс на потребителските цени?

Индекс на потребителските цени (ИПЦ) е общоприет показател, който отчита темповете на изменение на цените на потребителските стоки и услуги за определен период от време, които са включени в потребителската кошница на средностатистическото домакинство. Потребителската кошница се образува от всички стоки и услуги, които домакинствата употребяват по време на календарната година. Всеки един продукт в кошницата има своя собствена цена, която е динамична и се променя във времето. Най-често периодът от време, който се взема предвид, е един месец или една година (познат още като средногодишен индекс). Този темп на изменение на цените също се нарича инфлация. Инфлацията на потребителските цени в еврозоната се измерва всеки месец от Евростат.

Особености на индекс на потребителските цени

Индексът на потребителските цени не е изцяло прецизен метод за изчисляване на разликата в цените. Причина за това е, че индексът не успява да вземе предвид качественото изменение на стоките, както и навлизането на нови стоки на пазара като например широко употребяваните технологии, които ежегодно увеличават продуктите си на пазара. Освен това индексът на потребителските цени не може да измери с точност и полезността, която крайният клиент извлича от покупките си. Ако например преди 30 години един автомобил е струвал 200 парични единици, а днес нов модел струва 300 парични единици, ИПТ би отчел намаляване на покупателната способност, но всъщност за тези 30 години автомобилите са усъвършенствани изключително много – те са много по-сигурни, мощни и включват много по-големи удобства както за шофьора, така и за пътниците.

Освен че е главен макроикономически показател и се използва за измерване на инфлацията в дадена страна, този индекс на потребителските цени е също така средство за индексиране на заплати, пенсии и други доходи от страна на правителството, а също представлява и дефлатор на показатели, които нямат собствен ценови измерител.

Благодарение на факта, че индексът на потребителските цени измерва голям брой стоки и услуги в дадена икономика, той успява да ни даде много ценна информация относно промените в покупателната способност на една валута.

Индексът на потребителските цени се измерва в процент и се изчислява по следната формула:

ИПЦ = (цената на кошницата в измерваната година / цената на кошницата в базовата година)  х 100

Хармонизиран индекс на потребителските цени

Хармонизираният индекс на потребителските цени е начинът за измерване на ценовата стабилност, приета от Европейската централна банка и всички държави в Европейския съюз, които не са членки на Икономическия и паричен съюз.

Хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) включва средно 700 стоки и услуги, които се вземат предвид в изчисленията. Казано с други думи, хармонизираният индекс на потребителските цени определя средните разходи на домакинствата за определена кошница продукти.

В началото на 2007 г. БНБ обяви, че ще използва именно хармонизирания индекс на потребителските цени като главен показател на динамиката на ценовото равнище в България.

Инфлация

Казано накратко, инфлацията показва намаляването на покупателната способност на националната валута. Съответната институция в различните държави – най-често централната банка – работи усилено, за да поддържа едно нормално ниво на инфлацията, без тя да излиза от допустимите граници. А излизането от тези граници съответно води до големи сътресения в икономиката. Когато инфлацията падне под 0%, се използва понятието дефлация.

Инфлацията представлява разликата в стойността на индекса на потребителските цени и се изчислява по следната формула:

Инфлация = (настоящ ИПЦ – предходен ИПЦ / предходен ИПЦ) * 100

Всяко домакинство има различни покупателни навици – едни имат по два автомобила, а други нямат нито един. Средните покупателни навици на всички домакинства определят каква тежест получат отделните продукти в измерването на инфлацията. Стоките и услугите, използвани от домакинствата се разделят на дълготрайни стоки (автомобили, дрехи, компютри и др.); всекидневни стоки (храна, напитки, гориво и др.); услуги (застраховки, наеми, заеми и др.)

Когато покупателната способност спадне с от няколко стотин до няколко хиляди процента за кратък период от време, налице е хиперинфлация. В тези моменти общото ниво на цените нараства многократно, а парите губят своята стойност. Хиперинфлацията най-често е следствие от тежки икономически и политически сътресения като война, пандемия, икономическа криза и др. Последната хиперинфлация, която се забелязва в България, е през 1997 г., когато нивото на инфлацията достига 1058% спрямо предходната година.

Най-тежкият случай на хиперинфлация в света е в Унгария непосредствено след края на Втората световна война. Най-високата месечна инфлация тогава достига  13 600 000 000 000 000%, а цените нарастват двойно на всеки 15.6 часа. Унгария предприема редица мерки в опит да стабилизира валутата си, но безуспешно. Единственият изход от ситуацията е приемането на нова национална валута – форинт.