Кредитор като лого

Кредитор – значение и функции

Ако сте чували думата „кредитор“, то е възможно тя да ви се е сторила претенциозна. Защо не просто „банката“ или „фирмата“? Работата е там, че кредитор може да бъде не само подобно юридическо лице, от което вземаме пари назаем. Кредиторът има различни функции, интереси и може да означава различни неща в зависимост от това кой формулира думата. Освен това кредиторът има достъп до различни финансови и правни механизми, с които да си борави при работа с длъжници.

Какво е кредитор?

Всъщност, точно това е смисълът на думата – да обедини всички онези лица, които предоставят пари назаем на някого. Кредит може да се изразява в парични средства, имущество, предмети или други материални блага. Кредитор може да бъде не само банка, отпускаща кредит, както сме свикнали да си представяме. Кредитор може да бъде физическо лице, фирма, държавна институция или международна институция. Думата „кредитор“ всъщност идва от латинското „credo”, което означава „вярвам“ – съответно „доверявам“.

Кой може да бъде кредитор?

Както стана ясно, за кредитори най-често смятаме банки, които отпускат пари назаем, но това далеч не е задължително. В по-тесен смисъл, най-вече в кръговете на икономистите и счетоводителите, кредиторът е страна в кредитни отношения, която може да предоставя средства, рамкирани по размер и срок.

Повече от един кредитор

Не е задължително в кредитните отношения да има само един кредитор. Задълженията могат да се изплащат на няколко кредитора. Това означава, че всеки от кредиторите може да има собствени условия за изпълнение на задължението. Например един от кредиторите може да поиска определена част от общата заета сума. Това се описва в съответния договор за кредит, а също и в законовите рамки на съответната държава. Въпреки наличието на договорни отношения и ясна законова рамка, възникването на спорове е доста вероятно. В такива случаи кредиторите разрешават споровете си в съда.

Кредитор от последна инстанция

Съществуват също т. нар. „кредитори от последна инстанция“, които, както предполага названието, са кредитори, готови да отпуснат заем, когато всички други възможности са изчерпани. Банки или други финансови учреждения имат свой кредитор от последна инстанция, който може да отговори на нуждата им от парични средства чрез заем, ако другите варианти вече не работят. Това се случва по време на кризи, нестабилност и други финансови проблеми.

Националните банки

Ролята на кредитори от последна инстанция в еврозоната изпълняват националните централни банки на всяка от държавите-членки. Те действат като последен вариант за банки, които са в особено затруднение, като отпускат за тях заем и поемат всички рискове и разходи. В България функцията на кредитор от последна инстанция изпълнява Българската народна банка.

Търговска несъстоятелност

Една от най-популярните теми както за кредитори, така и за длъжници, е обявяването на несъстоятелност. Когато един длъжник има много кредитори и стигне състояние, в което е неспособен да изпълнява задълженията си пред тях, той може да обяви несъстоятелност (банкрут). Несъстоятелността е съдебно производство за удовлетворяването на кредиторите на лицето, което обявява банкрут. В процеса по обявяването му участват всички кредитори. Освен това за несъстоятелност на длъжника могат да подадат информация и кредиторите. Целта на подобен процес е да се даде възможност на длъжника да изпълни задълженията си пред кредиторите. Важно е да се отбележи, че в този процес интересите на кредиторите имат приоритет.

Кредиторите по време на финансова криза

Когато настъпят нестабилни финансови времена, първо се мисли за интересите на длъжниците. Предлагат се замразяване на задължения, преференциални лихви, удължаване на срокове и много други специални условия. По време на такива кризи съвсем разбираемо е интересите на кредиторите да останат на заден план, въпреки че справедливостта на този подход е под въпрос.

Интересът на кредитора

Има изключения (например при банкрут), но законодателството като правило поставя интереса на длъжника на първо място. Това поражда въпроса доколко е ощетен всеки кредитор и не трябва ли да се обърне по-специално внимание на техните нужди. Много кредитори определят подобна правна среда като рискова. Кредиторите имат определени достижения в законов план, но като цяло те са критични към защитата и обгрижването, което получават от страна на държавата.

Интересът на кредитополучателя

Разбира се, съществуват и кредитори, които съвсем целенасочено водят злонамерена политика към своя кредитополучател. За да постигнат своите цели, те могат да прибегнат дори до незаконни или недопустими действия. Това може да включва шантаж, запори, агресивни правни действия и други. Консултантите препоръчват на фирмите/потребителите да се запознават добре с всяка точка от договора за кредит, който подписват, за да намалят шансовете за попадане в ръцете на хищнически кредитор. Един кредитополучател ще бъде в много по-голяма безопасност, ако има добра правна защита.

Правата на кредитора

Най-често разглежданото право на кредитора е правото му да получи своите парични средства или други материални блага, които му се дължат. В различните страни тези права варират, но най-често те се свеждат до това кредиторът да налага запор на сметката на длъжника, да доведе до принудителна продажба на имущество, да наложи удръжки върху заплатата на длъжника и др. Интересно е да се отбележи, че спор може да възникне не само между кредитор и длъжник, но и между двама или повече кредитори. Предмет на спора може да е правото върху имуществото на длъжника или върху неговата сметка като цяло. Целта на конфликта е да се определи кой кредитор е с най-силна позиция.

Правни процедури

Кредиторите участват в специални правни процедури, които се изпълняват от техните законни представители. Такива процедури включват: задействане на правни механизми за събиране на дългове от физически лица или юридически лица (когато става дума за фирми); защита на интересите на кредитора в съдебни процеси, свързани с обявяване на несъстоятелност; изземане на имущество, ако длъжникът не изпълни задълженията си; възстановяване на изгубени средства, ако длъжникът не покрие дълговете си.